Angels & Demons

Поредното пътуване..

по стъпките на…

щастието…

и на тъгата.

…на идиотизма
и на “икономизма”…

По пътя на липсата…

…и на приятелството

Важното е да има от всичко

И Любов ,

но и сълзи…

Мноооого смях

…и повечко бира ….

…а ако дойде моментът да си отидеш..

…Усмихни се …

погледни небето

…и чуй морето

…загаси последната свещ …

…И продължи своето пътуване.

Намери своето Щастие, окрилен от Любовта…

…но не забравяй да вземеш и мен

„DigiCash” е компания, чиято стратегическа мисия е да въведе анонимността в областта на електронните пари. Основателят й, Дейвид Чаум, е създател на криптографираните протоколи, които биха могли да изстрелят валутните ни системи напред в бъдещето. С тяхна помощ е възможно да се създаде такава валутна сфера, в която са комбинирани простотата на електронните транзакции и сигурната защита на анонимното плащане в брой.

Дейвид Чаум отдава живота си на създаването на подобна кодова технология, която възпира злонамерените опити на онези т.нар. „колекционери” на дигитални профили. С течение на времето, Дейвид се превръща в централна фигура в процеса на еволюция на електронните пари, като защитава онази тяхна форма, при която индивидуалните детайли са напълно защитени от любопитните погледи на държавата, корпорациите и др.

Човекът, стоящ в основата на този непрекъснат процес, днес обяснява, че необходимата промяна не е деспотично налагана. Единственото, което трябва да разберат хората, според думите му, е че анонимността стои в основата на успеха на настъпващата ера на електронните пари.

Следващата голяма крачка към дигиталната епоха има пряко отношение към портфейла на индивида. Банкнотите, които всекидневно употребяваме, са част от кодово запечатани електронни потоци, струпани в чипа на смарт-картите, в електронния портфейл (четец на такива карти с размера на обикновен калкулатор) или хард-диска на компютъра – свързани по начина, който ни позволява безпроблемно пазаруване във виртуалните молове.

Разбира се, реалните пари – милиардите, които обслужват ежедневно банки, финансови институции и правителствени клирингови къщи – отдавна са в електронен вид. Никъде не се разменят парични знаци в техния физически вид. Но електронизацията на последния етап от обмяната на пари, там където монетите и банкнотите придобиват реален образ, е новата и различна стъпка във финансовия свят. Тя не само ще промени физическия начин, по който харчим парите си, но ще промени и възгледа спрямо собственото ни икономическо съществуване.

И все пак – наистина ли ще настъпи ерата на дигиталните пари? Несъмнено. Твърдата валута бе полезна с течение на хилядолетия, но в наши дни тя не отговаря на нарастващите нужди. Още повече, че с напредъка на висококачествените цветни копирни машини, сигурността на хартиените пари е изключително застрашена. Все по-големите изисквания за безопасност оскъпяват използването им. Конфликтите, свързани с управлението на този риск, правят тези пари нежелано средство. Употребата на дебитни и кредитни карти става все по-популярна, но тези системи нямат необходимата защита срещу злоупотреби, което води до нарастващо търсене на ефективна електронна парична система, която едновременно да предпазва от злоупотреби и да защитава потребителската анонимност.

Homo Oeconomicus е не зад нас, а пред нас. (Марсел Маус)

And now the end is near
So I face the final curtain
My friend, I’ll say it clear
I’ll state my case of which I’m certain

I’ve lived a life that’s full
I’ve travelled each and every highway
And more, much more than this
I did it my way

Regrets, I’ve had a few
But then again, too few to mention
I did what I had to do
And saw it through without exception

I planned each charted course
Each careful step along the byway
Oh, and more, much more than this
I did it my way

Yes, there were times, I’m sure you knew
When I bit off more than I could chew
But through it all when there was doubt
I ate it up and spit it out
I faced it all and I stood tall
And did it my way

I’ve loved, I’ve laughed and cried
I’ve had my fails, my share of boozing
And now as tears subside
I find it all so amusing
To think I did all that
And may I say, not in a shy way
Oh, no, no not me
I did it my way

For what is a man, what has he got
If not himself, then he has not
To say the things he truly feels
And not the words he would reveal
The record shows I took a blow
And did it my way…

1960, small village, France. Vianne Rocher and her pre-teen daughter move into the village and open a chocolate shop (chocolaterie) just as lent is beginning. The village’s small-minded mayor can’t accept this and does his best to shut her down, but her warm personality and incredible chocolates manage to win over many townsfolk. Things get shaken up even more when a group of river drifters, led by Roux (Johnny Depp), stop into the village (to the even greater distress of the mayor) and Vianne takes up with him.

Talking about Johnny Depp…

Born John Christopher Depp II in Owensboro, Kentucky, on June 9, 1963. Johnny Depp was raised in Florida. He dropped out of school at age 15 in the hopes of becoming a rock musician.
He is perhaps one of the most versatile actors of his day and age in Hollywood, who has recuperated his image greatly since his portrayal of Captain Jack Sparrow in the acclaimed Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl (2003).

Chosen by Empire magazine as one of the “100 Sexiest Stars in Film History”.

Daughter, with Vanessa Paradis, Lily-Rose Melody Depp.

Arrested for being in a fight with paparazzis in front of a restaurant in London.

Voted Empire’s (UK) Sexiest Male Movie Star of All Time.

Has twice recorded with British band Oasis. Most notably, he plays lead slide guitar on the track “Fade In-Out”, from the 1997 album Be Here Now. Noel Gallagher, Oasis’s lead guitarist, was allegedly too drunk to perform it himself, so celebrity pal Depp stepped in and nailed the lead on one take.

Arrested for trashing a New York apartment.

Ex-fiancées: Sherilyn Fenn, Kate Moss, Jennifer Grey and Winona Ryder.

When engaged to Winona Ryder, he had “Winona forever” tattooed on his arm. After the broke up, he had the n and a surgically removed to simply say “Wino forever!”

Was the guitarist in a band called The Kids.

Son, Jack, born to him and Vanessa Paradis on April 10, 2002, in Neuilly, France.
Resides in France and Los Angeles.
As a child, he was allergic to chocolate.
He has said in interviews that he is of Cherokee, Irish, and German descent, with some Navajo as well
Has 2 silver teeth….

“…Freedom is just another word for nothing left to lose…” гласеше част от текста на една песен. С известна доза лично настроение бих перефразирала „..for nothing left to need..” „..for nothing left to want..” “for nothing left to Change..”

Точно това си помислих в онази ранна февруарска утрин, отбелязала началото на дългоочакваното пътешествие. „Разнообразие” бе едно от нещата, обсебили съзнанието ми през последните два месеца и планината не ме разочарова и този път. С малко късмет, хладнокръвно затаен дъх и непреодолимо желание изминахме последните километри до целта – с. Мийковци, Еленско.

Самото преодоляване на пречките по пътя, взаимната помощ и подкрепа и отношението на местните хора потвърдиха думите на баща ми, които чувах в продължение на години, обикаляйки Сливенския Балкан – „В планината растат хора, а на полето растат тикви”.

Свободата в Балкана изглеждаше на пръв поглед лесно разбираема. А какво значеше тя за онази стара жена, която услужливо ни се притече на помощ..? В продължение на часове този въпрос пронизваше съзнанието ми, без да успея да го осмисля.. Дали въобще съществуваше свобода за нея..? Доколкото свободата означаваше „не се нуждая от нищо повече”, отговорът на този въпрос беше категорично Не. Доколкото означаваше „нямам какво повече да загубя”, може би Да. Доколкото означаваше „не искам да променя нищо друго”, отново Не. Бях сигурна, че страшно се нуждае от онова, което бе загубила. Бях сигурна, че иска да промени нещо. И това нещо не беше да върне времето назад, а да придвижи оставащите протрити кадри на старата филмова лента напред възможно най-бързо. Цената на това придвижване бе точно това, което вероятно желаеше… Силният дух й даваше сили и помагаше да преодолее по-лесно последното дълго чакане в живота й. Мястото на хора като нас в него..? – може би единствено начин да се откъсне за момент от близкото минало, останало изведнъж толкова далеч от нея…

И все пак това място ми помогна още веднъж да усетя своята свобода. Винаги съм твърдяла, че единственото, от което имам нужда, е да бъда с теб.

Разлика, обаче, имаше. Не можех да си представя по-приятно нещо от това да се събудя сутрин и да видя усмивката ти, а навън, в тихата планинска белота, леко да падат малки снежинки. Да вървим ръка за ръка сред вековни гори, а хладният планински ветрец да гали лицата ни. Да стоим заедно край топлата камина вечер, докато снегът разстила бялата си пелерина навън. Това бе моята свобода. Това бе нещото, което толкова дълго търсех. Още една мечта, още надежда, още повече любов, само заради теб…