Angels & Demons

“…Freedom is just another word for nothing left to lose…” гласеше част от текста на една песен. С известна доза лично настроение бих перефразирала „..for nothing left to need..” „..for nothing left to want..” “for nothing left to Change..”

Точно това си помислих в онази ранна февруарска утрин, отбелязала началото на дългоочакваното пътешествие. „Разнообразие” бе едно от нещата, обсебили съзнанието ми през последните два месеца и планината не ме разочарова и този път. С малко късмет, хладнокръвно затаен дъх и непреодолимо желание изминахме последните километри до целта – с. Мийковци, Еленско.

Самото преодоляване на пречките по пътя, взаимната помощ и подкрепа и отношението на местните хора потвърдиха думите на баща ми, които чувах в продължение на години, обикаляйки Сливенския Балкан – „В планината растат хора, а на полето растат тикви”.

Свободата в Балкана изглеждаше на пръв поглед лесно разбираема. А какво значеше тя за онази стара жена, която услужливо ни се притече на помощ..? В продължение на часове този въпрос пронизваше съзнанието ми, без да успея да го осмисля.. Дали въобще съществуваше свобода за нея..? Доколкото свободата означаваше „не се нуждая от нищо повече”, отговорът на този въпрос беше категорично Не. Доколкото означаваше „нямам какво повече да загубя”, може би Да. Доколкото означаваше „не искам да променя нищо друго”, отново Не. Бях сигурна, че страшно се нуждае от онова, което бе загубила. Бях сигурна, че иска да промени нещо. И това нещо не беше да върне времето назад, а да придвижи оставащите протрити кадри на старата филмова лента напред възможно най-бързо. Цената на това придвижване бе точно това, което вероятно желаеше… Силният дух й даваше сили и помагаше да преодолее по-лесно последното дълго чакане в живота й. Мястото на хора като нас в него..? – може би единствено начин да се откъсне за момент от близкото минало, останало изведнъж толкова далеч от нея…

И все пак това място ми помогна още веднъж да усетя своята свобода. Винаги съм твърдяла, че единственото, от което имам нужда, е да бъда с теб.

Разлика, обаче, имаше. Не можех да си представя по-приятно нещо от това да се събудя сутрин и да видя усмивката ти, а навън, в тихата планинска белота, леко да падат малки снежинки. Да вървим ръка за ръка сред вековни гори, а хладният планински ветрец да гали лицата ни. Да стоим заедно край топлата камина вечер, докато снегът разстила бялата си пелерина навън. Това бе моята свобода. Това бе нещото, което толкова дълго търсех. Още една мечта, още надежда, още повече любов, само заради теб…